България е наистина необятна и красива. Има хиляди местенца, които си струва да се посетят, а един живот надали би бил достатъчен. Това обаче не пречи на човек да пробва.
Въпреки че живея във Варна, градът всеки път ме изненадва с нови, неоткрити кътчета. В този ред на мисли, днес искам да споделя с вас 9 любопитни факта за Варна, които почти сигурно не знаете!
1. Родното място на прочут учен
Варна е родното място на Фриц Цвики. Името не е много познато у нас, но Цвики има изключителен принос в науката и с право е считан за един от най-значимите астрономи и астрофизици. Той е първият учен, който допуска съществуването на тъмна материя, използвайки Вириалната теорема. Цвики, заедно с Уолтър Бааде, създава и термина „супернова“, като изказва хипотезата, че суперновата е преходното състояние на нормална звезда към неутронна звезда.
Сред най-големите отличия на учения е президентския Медал на свободата. Цвики е отличен с него през 1949 година за работата си по ракетната тяга по време на Втората Световна Война. На името на прочутия астрофизик има кръстен лунен кратер и астероид.
2. Една от двете пустини в Европа
Една от най-големите забележителности покрай Варна – местността „Побити Камъни“ е задължителна спирка за всеки посетител на града. Освен, че е изключително красива и интересна, местността е и единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете такива в Европа. Другата естествено формирана пустиня в Европа се казва Табернас и се намира в Испания.
Каменната гора заема територия от 253,3 хектара и се наблюдава в няколко разкрития. Най-известното – група „Център–Юг“, е разположено на около 18 километра западно от града, непосредствено до старият път, свързващ Варна и София. Там можете да получите и печат, както и да закупите марката на обекта.
3. Град Сталин …
На 20 декември 1949 година град Варна официално бива прекръстен на „Сталин“, по името на диктатора на Съветския Съюз – Йо̀сиф Висарио̀нович Ста̀лин. Смяната на името става в чест на седемдесетгодишният юбилей на Сталин и се случва спонтанно, буквално за дни. На следващата година официално е открит и паметник на вожда, направен от гипс. Той обаче остава на входа на Морската градина, където днес се намира слънчевият часовник, само 3 години, понеже започва да се руши.
Името на града е върнато на 20 октомври 1956 – 3 години след смъртта на Сталин и цели седем години след преименуването на града.
4. Последният кръстоносен поход
художник – Ян Матейко
източник: Wikipedia
Варна е мястото, където е дадена последната битка, слагаща и края на кръстоносните походи. През есента на 1444 войските на Владислав III Варненчек и Янош Хуняди минават река Дунав и не срещат особена съпротива от османските войски по пътя си към Черно море. Така, кръстоносците освобождават Северна България, като стигат чак до Калиакра. През октомври същата година силите на Варненчик и Хуняди са посрещнати от османската войска при днешна Варна.
В разгара на битката кръстоносците са близо до победа над османските войски и султан Мурад II – главнокомандващ на полумесеца, напуска бойното поле. При вида на отстъпващия султан младият Владислав Варненчик се врязва с рицарите си в центъра на османските сили. Целта му е да плени султана. Кралят обаче не успява и пада убит, а главата му е набучена на кол. Това деморализира кръстоносците, те губят сражението и отстъпват. Така България остава поробена в следващите 434 години.
5. Четвъртите по големина римски терми в Европа
Римските терми са познат обект на варненци, но сякаш привличат по-малко посетители. Интересен е фактът, че варненските римски терми са четвъртият по големина такъв комплекс в Европа и най-големият на Балканите. Предвид големината на Римската империя, този факт е наистина удивителен!
Термите са построени в края II век след Христа и се използват до края на III век. Основната част на комплекса е обект на разкопки от 1959 до 1971 година, а голяма част от комплекса все още се намира под околните улици.
6. Катедрала „Свето Успение Богородично“
Варненска катедрала безспорно е един от символите града. Строежът на катедралата започва през 1882 година и отнема само 4 години. Храмът е завършен през 1886 и в следващите 16 години е най-големият храм в България. Отстъпва на софийския храм-паметник „Свети Александър Невски“ чак през 1912 година, когато приключва и строителството на софийския храм.
Основният камък на църквата полага княз Александър I на 22 август 1880 година. По повод започването на строежа на църквата князът помилва и всички варненски затворници, на които им остават три или по-малко месеца до изтичане на присъдите.
7. Варна в пределите на България
Варна е град с хилядолетна история, но е интересен фактът, че през голяма част от съществуването си градът не е влизал в пределите на България. Градът е присъединен към българската държава чак в края на VIII век, а сравнително скоро след това – през 970 година, е превзет от Византия. През 1190 година Варна е освободена от Иван Асен I и вече трайно включена в пределите на държавата през 1201 година при цар Калоян след кратка обсада на града. През 1389 година градът пада под османска власт до 27 юли 1878 година.
8. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“
Едно от най-престижните висши учебни заведения в страната и друг символ на града – ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“, има много интересна история, която мнозина не знаят. То е основано на 9 януари 1881 година под името „Морско училище“. Интересно е обаче, че началото на училището е дадено не във Варна, а в град Русе.
Изначално училището подготвя огняри и машинисти за военния флот на България. През 1900 година вече Унтерофицерската школа в Русе е закрита и на нейно място са създадени две други училища – едно от които се мести във Варна под името „Машинно училище при флота“. Чак през 1949 година училището приема сегашния си патрон – поетът Никола Вапцаров, който е и възпитаник на училището от випуск 1926 година.
9. Първата българска ЖП линия
През 1861 година Османската империя изготвя план за построяването на ЖП линия, която да подобри комуникациите и транспорта в империята. След значителни забавяния на проекта, работата по изграждането на линията свързваща Русе и Варна – двата най-големи по брой жители градове по това време, започва чак през 1864 година, а изпълнители били братята Хенри и Тревор Бъркли.
Отново след редица затруднения и забавяния, през октомври 1866 Мидхад паша – валия на Дунавския вилает по това време, преминава с влак отсечката от Русе до Варна и обявява линията за открита. Така това става и първата железопътна линия в България. По време на строителството на отсечката започва и производството на подвижния състав. Още преди самото откриване на линията с кораби на пристанище Варна пристигат първите 10 локомотива, направени в английския град Манчестър.
Идеята на линията била тя да бъде част от жп пътя Лондон – Цариград, но замисълът така и не се осъществил. По-късно обаче отсечката Русе-Варна е включена в трасето Париж-Цариград, а през 1883, 1884 и 1885 година по нея минава и знаковият „Ориен експрес“.
