Този път излизаме малко извън границите на най-добрите 10, като ви предлагаме класация на стоте най-добри книги на всички времена! Тук ще намерите евъргрийн романи, които всеки трябва да прочете. Освен това, при толкова страхотни книги определено има за всекиго по нещо. И така, ето го списъкът с най-интересните произведения, който събрахме за вас.
НБ! Списъкът е подреден по година на издаване на романа.
1.Напредъкът на поклонника или Пътешественикът от този свят до онзи от Джон Бъниън (1678)
Една история за човек, търсещ истината, разказана с простата яснота и красота на прозата на Бъниън, които нареждат романа сред най-добрата английска класика. За книгата се твърди, че е първият роман написан на Английски език. Преведена на над 200 езика, Пътешественикът от този свят до онзи никога не е излизала от печат.
2. Робинзон Крузо от Даниел Дефо (1719)
До края на XIX в. нито една книга в английската история не се радва на повече издания, преводи и алтернативни версии, колкото завладяващата история на Робинзон Крузо. Световноизвестният роман на Дефо е сложна литературна смесица и е просто неустоим. С право става една от най-четените книги в света.
3. Пътешествията на Гъливер от Джонатан Суифт (1726)
Сатиричен шедъовър, който никога не се изчерпва, Пътешествията на Гъливер на Джонатан Суифт заема трето място в списъка ни с най-добрите романи на английски език.
4. Клариса, или историята на една млада дама от Самюъл Ричардсън (1748 г.)
Клариса е трагична героиня, притискана от безскрупулното си семейство – новобогаташи да се омъжи за човек, когото презира. Самият Самюъл Ричардсън описва книгата като „първата книга в света, която описва и ни дава знания за чувствата на сърцето.“ А повечето литературни критиции са на мнение, че това е един от най-великите европейски романи, чието влияние хвърля широка сянка и до днес.
5. Том Джоунс от Хенри Филдинг (1749)
Том Джоунс е класически английски роман, който улавя духа на своята епоха, и чиито герои олицетворяват августинското обществов цялото му приказливо, развълнувано и комично разнообразие. Известен факт е, че Филдинг и Самюъл Ричърдс (№4 в списъка ни) са съвременници, които взаимно си оказват влияние. В този ред на мисли, ако търсите повече от просто „добри книги за четене“ може да направите паралел между двата романа – този на Филдинг и на Ричардсън.
6. Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен от Лорънс Стърн (1759)
Яркият роман на Лорънс Стърн предизвиква доволство, но и объркване, когато се появява за първи път, и през годините не е изгубил много от първоначалната си острота и язвителност. Малко популярно произведение сред българската публика, но наистина завлядяващ роман.
7. Ема от Джейн Остин (1816 г.)
Как да изберем само един роман на Джейн Остин? Остин, според някои критици, е най-добрият английски писател в който и да е списък. Въпреки това избрахме Ема. Това е шедьовърът на Джейн Остин, който смесва блясъка на ранните ѝ книги с по-дълбока чувствителност.
8. Франкенщайн от Мери Шели (1818)
Първият роман на Мери Шели е приветстван като шедьовър на ужасите и свръхестественото. Но преди успехът, отзиви са смесени, атакуващи това, което един критик нарича „отвратителна абсурдност“. Но архетипната история за чудовищното, свръхестествено творение веднага улови въображението на читателите. Така романът набира популярност и още през 1822 година пиеса бива адаптирана по романа.
9. Абатството на кошмарите от Томас Лав Пийкок (1818)
Голямото удоволствие от четенето на Абатството на кошмарите – роман, вдъхновен от приятелството на автора със Шели, се крие в радостта, която Пийкок изпитва от това да се присмива на романтичното движение в английската литература по това време.
10. Историята на Артър Гордън Пим от Нантъкет – Едгар Алън По (1838 г.)
Единственият роман на Едгар Алън По. Класическа приключенска история със свръхестествени елементи, която очарова и повлиява поколения писатели.
11. Сибил от Бенджамин Дизраели (1845 г.)
Бъдещият министър-председател на Великобритания демонстрира блясък, който го нарежда сред най-великите викториански писатели.
12. Джейн Еър от Шарлот Бронте (1847)
Еротичният, готически шедьовър на Шарлот Бронте става сензация във викторианска Англия. Неговият голям успех се дължи на интимният диалог с читателя. От първия ред до поседния, Шарлот Бронте държи читателите си с разказ за голяма близост. А гласът на Джейн Еър лъхащ от страниците е почти хипнотичен. Читателят едва ли може да устои да минава към следващата страница и следващата …
13. Брулени хълмове от Емили Бронте (1847)
Мрачният шедьовър на Емили Бронте е забележителен не само заради дивата си красота, но и заради дръзкото преоткриване на формата на романа. Докато Джейн Еър хипнотизира читателя с премерения си тон и намеците за подтиснат еротизъм, то Брулени хълмове скача стремително към дивото и страстно изследване на любовта във всичките си разрушителни прояви.
14. Панаир на суетата от Уилям Текери (1848)
Шедьовърът на Текери Панаир на суетата, чието действие се развива в малко английско селище, е блестящо изпълнение на автор, който се намира в най-добрата си форма.
Пътят на Текъри към славата започва с неговата Книга за снобите (Snob Papers), публикувана като книга през 1848 година. Но творбата, която наистина утвърждава Уилям Текери на английската литературна сцена е именно Панаир на суетата. Тя започва като серия от части, публикувани от януари 1847 година. Дори преди книгата да излезе докрай Текери се превръща в знаменитост, чиято компания е желана сред лордовете и дамите, които авторът иронизира в творбата си. Нещо повече, те го извисяват като равен на Чарлз Дикенс.
15. Дейвид Копърфилд от Чарлз Дикенс (1850)
Дейвид Копърфилд отбелязва момента, в който Дикенс става велик писател и поставя основите на по-късните му и по-мрачни велики творби. Списъка с най-добрите литературни произведения не би бил пълен без романа!
16. Алената буква от Натаниел Хоторн (1850)
Тази изключителна книга е наситена с дълбока символика и е обсебваща като всичко написано от Натаниел Хоторн.
17. Моби Дик от Херман Мелвил (1851)
Мъдра, забавна и завладяваща, епичната творба на Мелвил продължава да бъде един от най-добрите романи на американската литература. Моби-Дик е върховният американски роман, източникът и вдъхновението на всичко, което следва в американския литературен канон. Това е книга, към която се връщаш отново и отново, за да намериш нови съкровища и наслада, както и инцидентната и странна мъдрост.
18. Приключенията на Алиса в Страната на чудесата от Луис Карол (1865)
Приказната история на Луис Карол, ни разказва за измислен свят изпълнен със забавни и нелепи герои, и е една от най-влиятелните и обичани творби в английската литература.
19. Лунният камък от Уилки Колинс (1868)
Шедьовърът на Уилки Кoлинс е приветстван от мнозина като най-великия английски детективски роман и разкрива тясната връзка между сензацията и реалността. Нещо повече, смята се, че романът е кръстник на класическата английска детективска история, нейния основополагащ текст. ТС Елиът дори твърди, че жанрът е „измислен от Колинс, а не от По“ и обявява Лунният камък за „първия, най-дългия и най-добрия от съвременните английски детективски романи.“
20. Малки жени от Луиза Мей Олкът (1868-9)
Изключително оригиналната история на Луиза Мей Олкът е насочена към младите жени, обожавана е в Америка и никога не е излизала от печат. Факт, който свидетелства за това колко завлядяващ е романът. Очевидно е защо Малки жени е сред най-четените книги.
21.Мидълмарч от Джордж Елиът (1871-2)
Тази творба на Джордж Елиът обрисува картината на своето време по възможно най-добрия начин, и днес може би е най-великото от великите викториански художествени произведения. Мидълмарч е една от онези книги, които имат почти хипнотична власт над читателите си. Малко други заглавия в този списък с най-добрите книги ще вдъхновят същият интензитет в мненията за тях. Когато например през 1873 г. поетът Емили Дикинсън спомена романа, тя пише в едно свое писмо: „Какво мисля за Мидълмарч? Какво мисля за славата – освен че в няколко случая ‘този смъртен [Джордж Елиът – псевдоним на Мери Ан Евънс] вече се е облякъл в безсмъртието’.“
22. Начинът, по който живеем сега от Антъни Тролъп (1875)
Вдъхновен от яростта на автора от покварата на английското общество, и отхвърлен от литературните критици по онова време, романът е признат за шедьовърът на Тролъп.
Антъни Тролоп е епитомът на английския писател от 19-ти век – неумолим, популярен и силно свързан с общество, в което живее. През 67-те си години живот, Тролоп публикува над 40 романа, включително две серии (Барчестърските хроники и Палисарите), които го приковават в общественото съзнание като модел на викторианския литературен човек.
23. Приключенията на Хъкълбери Фин от Марк Твен (1884/5)
Историята на Марк Твен за момчето бунтар и един избягал роб, които търсят свободата по водите на река Мисисипи, е знакова за класическата американска литература. По думите на Ърнест Хемингуей, „Съвременната литература произлиза от една книга на Марк Твен, наречена“ Хъкълбери Фин „… Това е най-добрата книга, която имаме, а цялата американска литература идва от нея … Няма нищо толкова добро оттогава“.
24. Отвлечени от Робърт Луис Стивънсън (1886)
Едно вълнуващо приключение, завладяваща история и очарователно изследване на шотландския характер, Отвлечени не е изгубил своето въздействие през годините.
25. Трима души в една лодка (без да става дума за кучето) от Джеръм К. Джеръм (1889)
Комичната историята на Джеръм К. Джеръм за тримата герои и кучето, които плават безцелно по Темза, неочаквано се превръща в класика и остава скъпоценен камък в английската литература. Трима души в една лодка е една от тези редки класики, които просто идват от нищото и опровергават на шансовете. Джером К. Джером по-късно написва хитова пиеса на „Уест Енд“, но никога не успява отново да пресъздаде настроението на безгрижна комична радост, която струи от страниците на този безсмъртен шедьовър. С право романът намира мястото си измежду най-добрите книги на всички времена.
26. Знакът на чатиримата от Артър Конан Дойл (1890)
Вторият роман на Артър Конан Дойл за брилянтния детектив Шерлок Холмс, неговият прям приятел Уотсън, и успехите им в разплитането на мистерии.
27. Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд (1891 г.)
Удивително поучителната и изпълнена с алюзии история на Оскар Уайлд за младостта, красотата и покварата, е посрещната с викове на протест при публикуването ѝ. В интерес на истината, от всички представени дотук произедения, единственият роман на Оскар Уайлд – Портретът на Дориан Грей – се „радва“ на най-лошите отзиви при публикуването си. Рецензиите са ужасни, продажбите малко и едва дълги години след смъртта на Уайлд тази забележителна творба на въображението бива призната за класика.
28. Новата улица на литературната бохема на Джордж Гисинг (1891)
Начинът по който Джордж Гисинг изобразява трудностите в живота на литературната бохема остава толкова актуален днес, колкото е и в края на 19 век.
29. Невзрачният Джуд от Томас Харди (1895)
Харди разкрива най-дълбоките си чувства в този мрачен, ядосан роман, но обиден от враждебния отговор, той никога не написва друг. Невзрачният Джуд е неговият последен роман.
30. Червеният знак на храбростта от Стивън Крейн (1895)
Разказът на Стивън Крейн, за превръщането на един младеж в мъж по време на война, е заявка за един велик американски военен роман. Авторът завършва краткия роман, който в последствие ще се превърне в кръстник на всики американски военни романи и ще вдъхнови за плеяда от различни писатели като Ърнест Хемингуей и Джеръм Дейвид Селинджър, едва в двадесетте си години. След края на Първата Световна Война книгата е преоткрита и оттогава не е излизала от печат
31. Дракула от Брам Стокър (1897)
Класическата история за вампири на Брам Стокър е много по-голяма от времето си, и е все още жива след повече от един век. Авторът определено черпи вдъхновение от по-ранни творби за вампири, но романът също е много оригинален. Стокър завършва романа си след повече от седем години проучвания. В последствие Трансилвания и Балканите стават много посещавана дестинация за английските писатели на трилъри, а междувременно, отчасти благодарение на киното, Дракула все още остава една от най-четените книги.
32. Сърцето на мрака от Джоузев Конрад (1899)
Шедьовърът на Джоузев Конрад за пътуването, което променя живота, в търсене на г-н Курц, притежава простотата на велик мит.
33. Сестра Кери от Теодор Драйзер (1900)
Теодор Драйзер не е стилист, но има невероятна мощ в смелия му роман за американската мечта на едно малко провинциално момиче.
34. Ким от Рудиард Киплинг (1901)
В класическата шпионска история на Киплинг, едно момче – сираче в британска Индия, трябва да направи избор между изтока и запада.
35. Дивото зове от Джек Лондон (1903)
Разказаните от Джак Лондон ярки приключения на едно домашно куче, което се връща към природата, разкриват изключителен стил и го правят нанадминат разказвач. Но това, което тласка Дивото зове към безсмъртието е настоятелният и жизнен стил на Джек Лондон, както и неговата удививителна свързаност със света, който описва. Способността на автора да включва читателите си в историята си, независимо от литературната финес, е вдъхновение за много поколения американски писатели. Дори само заради това Лондон заслужава да бъде запомнен, а всяко негово произведение надминава определението „интересна книга за четене“.
36. Златна купа от Хенри Джеймс (1904)
В американската литература не можем да намерим нищо подобно на този изумителен, заплетен и клаустрофобичен роман на Хенри Джеймс. Всеки читател ще вземе нещо различно от този невероятен, ужасяващ и често клаустрофобичен разказ.
37. Адриан Седми от Фредерик Ролф (1904)
Тази забавна, и все пак добре обмислена история за един драскач и свещеник, който става папа, хвърля ярка светлина върху ексцентричния ѝ автор, описан от Дейвид Х. Лорънс като „ човек-демон“.
38. Шумът на върбите от Кенет Греъм (1908)
Неостаряваща история от брега на реката и мощен принос към митологията на Англия от едуардианската епоха. Един сантиментален британски любим роман, Шумът на върбите, е много по-интересна книга, отколкото би могла да предложи често младата му аудиенция. За това свидетелстват множеството адаптации на творбата като анимации, пиеси и комикси.
Шумът на върбите започва като поредица кратки истории за преди лягане и писма, адресирани до сина на Греам, болнаво момче, което вероятно вдъхновява своеволния герой – г-н Жабок. За нещастие, момчето, познато още като „Маус“, се самоубива на 20-годишна възраст докато следва в Оксфорд. Всъщност тези истории са толкова лични за Греъм, а вторът не възнамерявал да ги публикува. Ръкописът първо е даден на американски издател, който го отхвърля. Но през 1908 романът е публикуван от издателство Methuen и открива чуден презатлантически почитател – тогавашния американски президент Теодор Рузвелт. През 1909 Рузвелт пише на Греъм за романа му, че е „го е чел и препрочел, и е стигнал до там, че да приеме героите като стари приятели“. Шумът на върбите е една наистина интересна книга, която да ви откъсне от ежедневието поне за малко.
39. Историята на мистър Поли от Хърбърт Джордж Уелс (1910)
Изборът е страхотен, но това, което прави романа забележителен, е факта, че Уелс рисува ироничен портрет на мъж, който много прилича на него самия.
40. Зюлейка Добсън от Макс Биърбом (1911)
Времето е дало тъмна сила на привидно леката и остроумна сатира на Биърбом. Зюлейка Добсън е брилянтна едуардианска сатира за живота в Оксфорд, от един от най-бляскавите остроумници на английската литература, която сега се чете като нещо много по-тъмно и по-завладяващо.
41. Добрият войник от Форд Мадокс Форд (1915)
Шедьовърът на Форд е изумително изследване на моралното разлагане зад фасадата на един английски джентълмен, а стилистичното му влияние продължава до днес.
42. Тридесет и деветте стъпала от Джон Бюкан (1915)
Шпионският трилър на Джон Бюкан, със своята разкошна, съвременна проза, е трудно да не се прочете на един дъх. Дълго време преди избухването на Първата Световна войната английската литературна публика бива завладяна от треската за инвазията. Това е нестабилен коктейл от джингоизъм и ксенофобия, вдъхновен от английско-германската военноморска надпревара и предшестван от бестселъри като „Великата война в Англия“ (1897 г.) от Уилям Льо Кюкс и безкрайно по-голямата класика от 1903 г. – Загадката на пясъците от Ърскин Чилдърс.
Бюкан, работещ за Британското бюро за пропагандата на войната, е добре запознат с едуардианския жанр. А избухването на войната в Европа става перфектното вдъхновение за актуална и вълнуваща история за голяма опасност, включваща британски тайни, немски шпиони и зловещия заговор на бандата на „Черния камък“ – твърдо решена да подкладе ужасяващ глобален конфликт.
43. Дъгата от Д. Лорънс (1915)
Дъгата е може би най-хубавата творба на Д.Х. Лорънс, показвайки го като радикалния, многообразен, напълно модерен писател какъвто е бил.
44. Души в окови от У. Съмърсет Моъм (1915)
Полу-автобиографичния роман на Съмърсет Моъм показва бруталната откровеност на автора, както и дарбата му на разказвач в най-добрата му светлина.
45. Невинни години от Едит Уортън (1920)
Историята на един разочароващ брак в Ню Йорк се явява като жестоко обвинение към общество, отчуждено от културата. Невинни години прави ироничен коментар за жестокостта и лицемерието на Манхатънското общество през годините преди, по време и след Първата Световна война. Странно е, че когато печели наградата Пулицър през 1921 г., съдиите хвалят романа, че разкриха „здравословната атмосфера на американския живот и най-високия стандарт на американските маниери и мъжественост“.
46. Одисей от Джеймс Джойс (1922)
Този портрет на един ден от живота на трима дъблинчани, остава връх в творчеството на Джойс, като с играта на думите надминава дори самия Шекспир. Дори до днес, близо сто години след излизането на Одисей, писателите все още творят в сянката на това необикновено постижение на литературата. Някой стигат дотам в коментара си да твърдят, че англоезичната фантастика от 1922 насам е просто бележка под линия към шедьовъра на Джойс.
47. Бабит от Синклер Луис (1922)
Това, което липсва в структурата и остроумие, този завладяващ поглед върху Америка през 20-те години компенсира с ярка сатира и охарактеризиране.
48. Пътуване до Индия от Едуард Морган Форстър (1924)
Най-успешната работа на Ем Форстър е зловещо далновидна по въпроса за империята. През 1957 г. Форстър, гледайки назад във времето, пише, че реалността на залеза на Британската имерия, представен в Пътуване до Индия, „вече не съществува нито политически, нито социално“. Днес, близо 100 години след излизането си, романът вероятно е морално остарял. И все пак – поради представянето на връзката между английска учителка и мюсюлмански лекар, отразявайки по-голямата трагедия на империализма – Пътуване до Индия е вечно постижение, един от големите романи на 20-ти век.
49. Джентълмените предпочитат блондинки от Анита Лус (1925)
Може и да е виновно удоволствие, но е невъзможно да пренебрегнем трайното влияние на една история, която ни помога да определим епохата на джаза.
50. Мисис Далауей от Вирджиния Улф (1925)
Големият роман на Улф превръща един ден за подготовката на парти в платно за теми като загубата на любов, изборите, които правим в живота, и психични заболявания.
Улф е един от литературните гиганти в списъка ни с най-добрите книги на всички времена, а Мисис Далауей, четвъртият й роман, е едно от най-големите й постижения. Това е интересна книга, чийто живот продължава да вдъхновява нови поколения писатели и читатели. Подобно на Одисей (под номер 46 в списъка ни), действието в романа се разивива в рамките на един ден, вероятно 13 юни 1923 година. За разлика от шедьовъра на Джойс обаче, женската роля в романа на Улф е английска жена от горната класа, която живее в Уестминстър и планира парти за нейния съпруг, политик от консервативната партия.
51. Великият Гетсби от Франсис Скот Фицджералд (1925)
Шедьовърът на Фицджералд за „Ерата на джаза“, ( както той сам нарича 1920-те години в САЩ), е омагьосваща метафора за вечната мистария на изкуството.
52. Лоли Уилоуз от Силвия Таунсенд Уорнър (1926)
Тази оригинална сатира за Англия след Първата световна война представя млада жена, която бяга от традиционния начин на живот и властните си роднини, и се захваща с вещерство.
Силвия Таунсенд Уорнър е млад поет, който казва на редактора си в Chatto & Windus, че е написала „история за вещица“. В рамките на една година, Лоли Уилоуз се превръща в „горещо“ и широко-обсъждано произведение. Днес Таунсенд Уорнър заема мястото си в тази класация като протофемистка, чиито роман заслужено може да бъде наречн малка класика.
53. И изгрява слънце от Ърнест Хемингуей (1926)
Първият и най-добър роман на Хемингуей ни отвежда в Испания през 20-те години на XXвек, за да изследва смелостта, страха и истинската мъжественост.
Романът разказва за любовната афера между американския експатриат – ветеранът от войната Джейк Барнс, и лейди Брет Ашли, фатална жена, в съзнанието на писателя представляваща женствеността на двадесетте години на миналия век. Действието се развива най-вече в Испания – любимата страна на Хемингуей. За някои критици, в сърцето на романа е борбата с бикове и как всеки герой се отнася към преживяването на коридата. В същото време, бягството в дивото е голяма американска тема, която се появява в произведенията на Хоторн, Мелвил и Твен. Освен това И изгрява слънце, както повечето романи от 20-те години на 20-ти век, е отговор на неотдавнашната военна служба на автора.
54. Малтийският сокол от Дашиъл Хамет (1929)
Криминалният трилър на Дашиъл Хамет и неговият решителен и твърдоглав герой Сам Спейд, са повлияли на всички автори на детективски романи, от Чандлър до Льо Каре.
55. Докато лежах, умирайки от Уилям Фокнър (1930)
Въздействието на тази завладяваща история на Уилям Фокнър за суровият селски живот в Мисисипи, може да се усети и до днес.
Това е първият и вероятно най-популярният разказ от историите за окръг Йокнапатофа. Кратък, тъмен и завладяващ роман, развиващ се в, както авторът го нарича, „моя апокрифен окръг“ – измислено оформяне на окръг Лафайет в родния му Мисисипи. Освен Марк Твен (№ 23 в този списък), никой друг американски писател преди Фокнърда не е успявал да потапи читателите си толкова пълно в народния език и култура на едно общество, което е било, и може би все още е, толкова чуждо на американските порядки в мейнстрийм обществото.
56. Прекрасният нов свят от Олдъс Хъксли (1932)
Представата на Олдъс Хъксли за човешка раса, контролирана от глобалният капитализъм, е безкрайно далновидна, толкова реалистична е колкото и по-известната дистопична реалност на Джордж Оруел, пресъздадена в 1984.
57. Неуютна ферма от Стела Гибънс (1932)
Книгата, с която ще се помни Гибсън, е сатира на късновикторианската пасторална белетристика, но ще продължава да влияе на много следващи поколения.
58. Хиляда деветстотин и деветнайста от Джон Дос Пасос (1932)
Втората част от трилогията САЩ на Джон Дос Пасос е революционна по отношение на цели, техники и трайно въздействие. Авторът е до голяма степен днес тъне в забрава, но, както ще видим, влиянието му продължава да се усеща в американската литература на 20-ти век.
Шедьовърът на Дос Пасос, публикуван през 1938 г, със заглавието САЩ, е масивна (1300-страница) трилогия, която разказва за еволюцията на американското общество през първите три десетилетия на ХХ век. Най-интересната втора част – Хиляда деветстотин и деветнайста, за пръв път се появява през 1932 година. По това време тръпката и блясъкът на джаз-епохата са вече в сянката на финансовата катастрофата, голямата депресия и възхода на фашизма. Дос Пассос обаче все още е върл комунист, който иска да опише пропастта между богатите и бедните в Америка, както и да изследва живота на обикновените хора след края на Първата Световна война.
59. Тропик на Рака от Хенри Милър (1934)
Дебютът на американският писател разкрива с удоволствие подземният парижки свят на мръсен секс и променя хода на романа – макар и не без борба със цензурата.
60. Сензация от Ивлин Уо (1938)
Сатирата на Ивлин Уо от Флийт стрийт остава остра, уместна и запомняща се. Носещ подзаглавието „роман за журналистите“, Сензация е върховният роман на света на английския вестник от 20 век – бърз, лек, забавен и смъртоносен. Забележително е, че това е сатира, тачена от поколения журналисти в жълтата преса, така безмилостно осмивани от Уо. Дори в ерата на онлайн журналистиката, при която много стари практики са на изчезване, прозренията на романа за британската преса остават остри, уместни и запомнящи се.
61. Мърфи от Самюъл Бекет (1938)
Първият публикуван роман на Самюъл Бекет е шедьовър на абсурдизма, мястото, където излага на пока в най-добра светлина уникално комичния си глас.
62. Големият сън от Реймънд Чандлър (1939)
Решителният дебют на Реймънд Чандлър изобразява живота в прогнилия подземен свят на Лос Анджелис - и Филип Марлоу, измислен образ на частен детектив, който се появява за първи път точно в този роман.
63. Party Going от Хенри Грийн (1939)
Действието в този недооценен шедьовър на Грийн се развива в навечерието на Втората Световна войната, и се концентрира върху историята на група млади, весели гуляйджии изгубени в мъглата.
64. Плаващите чавки от Флан О‘Брайън (1939)
Заплетеният, многопластов хумористичен дебют на Флан О‘Брайън е едновременно размисъл и пример за ирландския роман.
65. Гроздовете на гнева от Джон Стайнбек (1939)
Един от най-великите романи в американската литература, тази история за семейство, разделено от бедността и отчаянието по време на Голямата депресия, шокира американското общество.
66. Радост в утринта от П. Г Удхаус (1946)
Елегичният роман на Удхаус за Джийвс, написан по време на катастрофалните години в следвоенна Германия, остава неговият шедьовър.
67. Цялото кралско воинство от Робърт Пен Уорън (1946)
Убедителна история за лична и политическа корупция, действието на която се развива през 30-те години на миналия век в американския юг.
Цялото кралско воинство един от определящите политически романи на американската литература, както и задълбочено изследване на човешката грешка в политиката. Тази изключителна книга описва драматичното издигане на власт на Уили Старк, радикален адвокат, като щатски губернатор.
68. Под вулкана от Малкълм Лоури (1947)
Действието в шедьовъра на Малкълм Лоури се развива в навечерието на наближаващ конфликт и разказва за бивш дипломат и алкохолик. Самият автор описва Под вулкана като "пророчество, политическо предупреждение, криптография, абсурден филм и приближаваща заплаха". Лоури черпи вдъхновение от Мелвил (№ 17 в списъка ни с най-добри англоезични книги на всички времена) и огромното величие на Моби-Дик. При Лоури обаче алтернативният на Капитан Ахаб герой се бори с по-неясен враг.
69. Горещината на деня от Елизабет Боуен (1948)
Романът на Елизабет Боуен от 1948г. пресъздава прекрасно атмосферата на Лондон по време на бомбардировки, като едновременно с това представлява брилянтно прозрение в човешката душа.
70. 1984 от Джордж Оруел (1949)
Класическата антиутопия на Оруел коства на своят автор много, но несъмнено е най-известният англоезичен роман на 20-ти век. Изключително произведение на изкуството, което задължително трябва да бъде прочетено.
71. Краят на аферата от Греъм Грийн (1951)
Вълнуващата история на Греъм Грийн за прелюбодеяние и последиците от него, обединява няколко важни елемента в себе си.
Романът дължи вдъхновението си на конвенциите на романтичната фантастика, като в същото време превъзхожда жанра. Съществено е, че произлиза от най-добрите години на Грийн - времето на следвоенните строги ограничения, което също евдъхновява предишния автор (№ 70) в списъка ни - Джордж Оруел.
72. Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър (1951)
Изследването на Селинджър на тинейджърското бунтарство остава един от най-противоречивите, но и най-обичани американски романи на 20-ти век.
73. Приключенията на Оги Марч от Сол Белоу (1953)
В дългогодишното си търсене да създаде великият американски роман, с авантюристичната си трета творба, Сол Белоу като че ли успява.
74. Повелителят на мухите от Уилям Голдинг (1954)
Първоначално отхвърлена като "боклук и тъпа", прекрасно разказаната история на Голдинг за живот на самотен остров в условия на дехуманизиран свят се е превърнала в класика.
75. Лолита от Владимир Набоков (1955)
Връх в творчествота на Набоков, тази трагикомична, забележителна творба преминава границите на добрия вкус с радост.
76. По пътя от Джак Керуак (1957)
Креативната история в класиката на Керуак за бийт поколението, граховата супа и бензедрина, става толкова известна колкото и самия роман. Произведението пулсира в ритмите на Америка от 1950 година: джаз, секс, наркотици и отчаяният глад на ново поколение за преживявания, които са страстни, преувеличени и живи за сърцеразбиващия потенциал на настоящия момент.
77. Фос от Патрик Уайт (1957)
Една любовна история противопоставена на изчезването на eдин изследовател в австралийската пустош, Фос проправя пътя на поколение австралийски писатели, което се отърсва от колониалното минало.
78. Да убиеш присмехулник от Харпър Лий (1960)
Вторият роман на Лий най-накрая излезе през лятото на 2015, но първият направи достатъчно, за да и осигури трайна слава, и остава наистина популярна класика.
79. Разцветът на госпожица Джийн Броуди от Мюриел Спарк(1960)
Кратка, смесица от тъга и щастие, историята на Мюриъл Спарк за провала на една учителка е шедьовър на художествената проза.
80. Параграф 22 от Джоузеф Хелър (1961)
Отнело е известно време докато този язвителен антивоенен роман въздейства на общественото въображение, но сега с право се възприема като революционна за времето си критика на лудостта на войната.
81. Златната тетрадка от Дорис Лесинг (1962)
Приветствано като един от ключовите текстове на женското движение през 60-те години на XX век, това изследване на търсенето на лична и политическа идентичност на една разведена, самотна майка, остава предизвикателно и амбициозно постижение на авторката си.
82. Портокал с часовников механизъм от Антъни Бърджес (1962)
Класическата дистопия на Антъни Бърджес все още продължава да изненадва и провокира, като отказва да отстъпи първенството на блестящата филмова адаптация на Стенли Кубрик.
83. Самотен мъж от Кристофър Ишъруд (1964)
Историята на Кристофър Ишъруд за гей англичанин в Лос Анджелис, който се бори с живота след тежка загуба е брилятна, макар и кратка творба. Романът е широко признат за най-висшето постижение на автора, сравнимо със Балада № 4 на Шопен. Също така, както казва Ишъруд, "единствената ми книга, в която направих малко или много това, което исках да направя. Тя не излезе извън контрол."
84. Хладнокръвно от Труман Капоти (1966)
Романът на Труман Капоти се базира на истинско кърваво убийство в провинциален Канзас и разкрива тъмната слабост на следвоенна Америка.
85. Стъкленият похлупак от Силвия Плат (1966)
Болезнено графичният роман на Силвия Плат, в който истински хора и събития присъсътват с измислени имена, разказва за жена, която се бори със своята идентичност под натиска на обществото. Творбата е емблематична за англо-американския феминизъм.
86. Синдромът Портной от Филип Рот (1969)
Този зловещо смешен роман за манията на млад американски евреин да мастурбира, предизвиква вълна от възмущение при публикуването му, но остава най-поразителната творба на Плат.
Това е романът, който прави Филип Рот международна литературна знаменитост. Синдромът Портной е емблематична книга, която променя всичко за писателя, хвърляйки го в безмилостен свят на банално публично любопитство. След публикуването на романа, работният ден на Рот става доминиран от отговорите на въпросите за взаимовръзката между фактите и фантастиката в неговото писане.
87. Мисис Палфри в Клермон от Ализабет Тейлър (1971)
Изящното изобразяване на изследването на Елизабет Тейлър на ексцентричността в напреднала възраст е язвителен и остроумен портрет на светския следвоенен живот живот в Англия, който се сблъсква с промените, които се оформят през 60-те години.
88. Заеко, бягай от Джон Ъпдайк (1971)
Хари Енгстръм - Заека, привлекателно посредсвеното второ аз на Ъпдайк, е един от най-великите литературни герои, наред с Хък Фин и Джей Гетсби.
89. Песента на Соломон от Тони Морисън (1977)
Романът, с който носителката на Нобелова награда се утвърждава, е многоцветно пресъздаване на живота на Афро-американците през XX век.
90. Завой в реката от В. С. Найпол (1979)
Адската представа на Найпол за пътят на една африканска нация към независимостта е причината да го обвиняват в расизъм, но въпреки това остава неговият шедьовър.
91. Среднощни деца от Салман Рушди (1981)
Лично и историческо сливане във великолепния роман на Салман Рушди, който разказва за млад мъж, роден в навечерието на незевисимостта на Индия.
92. Домакинство от Мерилин Робинсън (1981)
Историята на Робинсън за осиротелите сестри и тяхната чудата леля в едно отдалечено градче в Айдахо е обект на възхищение от всички - от Барак Обама до Брет Ийстън Елис.
93. Пари от Мартин Еймис (1984)
Одата на Мартин Еймис, която дефинира цяла една епоха, освобождава едно от най-великите модерни чудовища в лицето на самоунищожаващият се антигерой Джон Селф.
94. Художник на изменчивия свят от Казуо Ишигуро (1986)
Романът на Казуо Ишигуро за един пенсиониран художник в следвоенна Япония, който размишлява за миналото и живота си в тези мрачни години, е проява на изключително майсторство и изчистен стил на разказване.
95. Началото на пролетта от Пенелъпи Фицджералд (1988)
Действието в историята на Фицджералд се развива в Русия в навечерието на болшевишката революция, и е нейния шедьовър: брилянтна миниатюра, чиято странна магия е трудна за анализ.
96. Уроци по дишане от Ан Тайлър (1988)
Начинът по който Ан Тайлър описва традиционния, средностатистически брак в Америка, разкрива изчистен стил на разказвач, комично ориентиране във времето и перфектен усет за американската реч.
97. Сред жени от Джон Макгахърн (1990)
Този съвременен ирландски шедьовър е едновременно изследване на проблемите на ирландската патриаршия и елегия за един изгубен свят.
98. Подземен свят от Дон Делило (1997)
Писател с "ужасяващо усещане", Дон Делило води читателя в едно епично пътешествие през американската история и популярната култура.
99. Немилост от Джон Кутзее (1999)
В шедьовъра си, спечелил наградата Букър, дълбоко човешкото виждане на Кутзее се смесва с измислен свят, който едновременно подтиква и изненадва с политическа интерпретация.
100. Истинската история на бандата на Кели от Питър Кери (2000)
Питър Кери завършва нашия списък от литературни постижения със спечелилият Букър великолепен роман, като изследва живота на известният с лошата си слава антигерой на Австралия Нед Кели.
