четвъртък, февруари 22, 2018
Home > Без категория > Кратка история на надуваемите лодки

Кратка история на надуваемите лодки

Рибар в надуваем каяк на фона на скалисти планини и иглолистна горичка

Надуваемата лодка, която познаваме днес, е неотдавнашно развитие тъй като е в сегашната си форма едва от началото на 20-ти век. Човекът обаче използва принципа на плаваемост на запечатани “балони” пълни с въздух , в продължение на хиляди години. Всъщност, откакто човекът се е опитал да намери начини да прекоси по-големи водни маси. Действително, ред исторически извори свидетелстват за това как предците ни са използвали надути кози кожи за целта. През IX век пр. н.е. финикийските и асирийските войници прекосяват реки по този начин. Има и исторически източници, които показват, че персите са ползвали метода и през IV век пр. н.е.

Също така е документирано, че Александър е изпратил изследователи по горните части на река Ганг. Съгледвачите му използвали салове, плаващи с помощта на надути животински кожи. Докато импрегнираните животински кожи са били що-годе ефективни, то истинската революция идва с разработването на подходящи за надуваемите лодки синтетични влакна и лепила. С тяхната поява плаваемостта, стабилността, гъвкъвостта и устойчивостта на конструкцията се увеличава неимоверно.

Първи стъпки …

Първата голяма стъпка в разработката на надуваемите лодки идва с развитието на гумираните материи, правени за целите на авио индустрията и по-специално за конструирането на дирижабли. Редица катастрофи обаче спират по-нататъчното развитие на този вид индустрия. Така френският производител на дирижабли „Сосиете Зодиак“ взема решението да използва уменията и натрупания опит в сферата. През 1934 година разработват двуместен надуваем каяк, а след това и надуваем катамаран. Не отнема много време на компанията да монтира и под между надутите гумени камери. Така се ражда модерната надуваема лодка “Зодиак”.

След Втората световна война развитието на надуваемите лодки прави още един голям скок. Появяват се нови синтетични материали като неопрен и хипалон, които биват използване като покритие на найлонови платове. Заедно с новото поколение лепила, тези открития стават причина новото поколение надуваеми лодки да могат да устоят на тежките природни стихии. Те не се напукват, както се напуква гумираното покритие на старите лодки. Нещо повече, лодките вече издържат на влиянието на солената вода, UV лъчите и петролни продукти.

Развитие на потенциала на надуваемата лодка

Междувременно във Великобритания друг бивш производител на дирижабли, RFD Company, вижда потенциала в надуваемите лодки. Основателят на RFD, Региналд Фостър Дагнал, използва разработената от компанията технология за покриване на материиза да създаде серия надуваеми лодки, спасителни жилетки и спасителни лодки за военни цели. След Втората световна война Дагнал конструира надуваема лодка, която изпробва на езерото Уискли, близо до Гилдфорд, Англия. Тестът впечатлил представители от британското министерство на авиацията, което признава потенциала на надуваемите лодки за спасяване живота на моряци и авиатори. RFD продължи да развива надуваеми лодки и спасителни съдове за военните пазари.

До 1959 година спасителните служби в лицето на Кралския национален спасителен институт (RNLI) както и обикновенния човек търсещ развлечения и начини за отдих преимуществата на този тип лодки, както и пълния им потенциал. Същевременно “RFD” започват преговори със “Зодиак” за производство на надуваема лодка по лиценз. Постепенно и броят на Европейските компании, които навлизат в разработването на надуваеми лодки и каяци за пазара за отдих, се увеличава.

Надуваеми лодки с твърдо дъно (RIB)

С нарастването на популярността на надуваемите лодки, осъвършенстването на материалите и производствените техники, ползвателите на лодките виждат потенциала за комбиниране на присъщата плаваемост и стабилността на надуваемите
лодка със скоростта на съвременните режещи корпуси. Кралския национален спасителен институт (RNLI) бързо оценява качествата на своите надуваеми лодки. Но е необходимо да се увеличи скоростта на плавателните съдове, за да бъдат те още по-ефективни в спасителните си операции. Директорът на Атлантическия колеж в Уелс, контраадмирал Дезмънд Хоаре вижда предимствата в използването на надуваемите лодка в спасителни операции по крайбрежието. Така колежът започва активна работа по следващия етап от развитието на този тип плавателни съдове. Колежът се кредитира със замислянето, проектирането и изграждането на първата надуваема лодка с твърдо дъно или така наречената RIB лодка, както и по-нататъшното развитие на концепция за RIB. Така през 1973 година колежът патентова надуваемата лодка с твърдо дъно.

Производството на по-малки надуваеми лодки, каяци и така нататък вече преминава в ерата на масовото производство. Това до голяма степен е предопределено от разработката на технологиите за топлинно-завяряне на материали от pvc и винил. При това редица по-малки компании занимаващи се с производството на RIB надуваеми лодки продължават да развиват концепцията.

Вижте класацията ни с най-добрите надуваеми лодки за риболов.

Share on Facebook0Tweet about this on Twitter0Pin on Pinterest0Share on StumbleUpon0Share on Google+0Share on LinkedIn0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *